Сръбската рамонда умира и възкръсва

Сръбската рамонда умира и възкръсва

Едно от чудесата на Белоградчик е Сръбската рамонда (лат. Ramonda serbica).

Наречена така, защото е открита за първи път в каньона на р. Ерма, Сърбия, тя се среща днес в няколко села в Белоградчишкия Балкан. Растението вирее върху варовикови скали и е терциерен реликт (в минали геоложки времена е заемало големи територии, но вследствие на промяна на климата се е съхранило само в изолирани области, където промените не са били така драстични). То е преживяло ледниковия период, съвременник е на динозаврите и съществува от 70 милиона години. Рамондата достига до 10-12 см височина, с листа подобни на ягодовите и цъфти с нежни сини до лилави цветчета през април и май. Расте върху скали, а не върху почва,но не изгаря при висока температура на скалата и е устойчиво на температурни амплитуди.

Защо е чудо рамондата? Защото може да умира и възкръсва многократно, обяснява Тодор Тодоров, директор на Природонаучния музей в Белоградчик. Дори след 18 месеца в хербарий Сръбската рамонда може да се върне към живота - процес, който се нарича анабиоза (жизнените функции на организма спадат до минимум, но при благоприятни условия се възоб

новяват напълно). Тодоров, който е посветил много години на изучаването на “вечното цвете”, е обезпокоен за неговото изчезване. Причините според него са от една страна недобрата конкурентноспособност на рамондата спрямо по-съвременните и приспособими към средата растителни видове, а от друга специфичните места, на които се среща – варовикови, карстови хълмове със северно изложение, доста ограничени поради човешката дейност. Често такива хълмове се разкопават с цел добив на чакъл.
 Цветето е обект на интерес и от колекционери, които го изкореняват, за да го имат за себе си. Към сухоиздръжливостта на Рамондата проявяват интерес японски учени, които искат да установят какъв генотип придава това качество. (в-к Труд

През 1928 г. руски ботаник е включил растението в своя хербарий. Случайно хербарият е бил наводнен. И след време изсъхналото растение е дало цветове. Това е описано в Руския ботаничен журнал от 1928 г.

Борислав Тошев

Библиография:

Markova, M. (1995). Ramonda. - In: Kozhuharov, S. (Ед.). Flora of People's Republic of Bulgaria. Vol. 10. Pp. 288-289. Bulgarian Academy of Sciences Publishing House, Sofia [In Bulgarian].

Petrova, A. & Vladimirov, V. (2010). Balkan endemics in the Bulgarian flora.  Phytologia Balcanica, 16(2), 293-311.

Photo: Royal Botanic Garden, Edinburgh

Белоградчик е рай за приключенците

Юлиян Миланов е млад предприемач от Белоградчик. Неговата и на партньорите му мисия е да популяризират и да дадат възможност на туристите и гостите на града да опознаят и открият безкрайната красота на Белоградчишките скали.

"Белоградчик е рай за приключенците със своята грандиозна природна красота и изобилната си дива природа"- каза в "Бизнес посоки" по РАДИО ВИДИН Юлиян Миланов.

Една от последните атракции, които той и партньорите му предлагат на гостите на града е пейнтболът.

"При пейнтбола се дават едни маркери, които са вид въздушни пушки, които стрелят с въздух въглероден под налягане. Използват се топчета, пълни с боя. Хората се разделят на два отбора от по пет души. Има няколко вида игри. Могат да играят за знаме, могат да играят и директно- до победа. Всеки отбор си избира тактика"- разказва Юлиян, като предупреждава, че има задължителна екипировка- маската на лицето, която не се сваля през цялата игра, камуфлажни дрехи, пушката и топчетата. На Фалковец има игрище с очертания, теренът е разнообразен- поляни, гора, окопи, прикрития, бази- като на истинска война.

"Срещаме разбиране, има отзивчиви хора, защото ние сме едни от малкото, които предлагаме развлечения"- казва Юлиян и допълва, че за всички атракции, които предлагат на туристите и търсачите на емоции, има и "помощници"- приятели, местни бизнесмени. Помагали са и хора от Общината. А пейнтболът е на поносими цени, като цената включва цялата екипировка със 100 топчета за започване на играта. А оттук нататък, ако имат желание, могат да си закупуват още топчета.

Пейнтболът в Белоградчик набира популярност най- вече сред младите. Играта е харесвана и от българи, и от сърби, идвали са и испанци. Има и постоянни клиенти- момчетата от града, туристи на АТV-та, които се връщат и водят приятели.

"Нашата цел е хората, които идват тук, да останат доволни. Да им намерим по- различно занимание, така, че да видят повече от природата на Белоградчик. Да изживеят нещо различно, нещо ново. Да останат доволни, за да могат да разкажат и да се върнат"- категоричен е Юлиян, като не пропуска да отбележи, че най- големият проблем за туристите са лошите пътища в региона.

"Откакто сме започнали да се занимаваме с тези атракции, ние винаги имаме очаквания. Надежди. Аз мисля, че в нашия край- в Северозападна България, ще започне да става все по- добре. Мисля, че имаме капацитет, който не е разработван досега. Имаме доста неща, които до сега не сме забелязвали и използвали. Неща, които хората могат да дойдат и да видят"- завършва с надежда младият предприемач.

Автор: Иванка Петрова

Източник БНР-РР ВИДИН